„Ще направиш оркестрация на Паневритмията"

Интервю с Андрей Грива

Андрей, на заключителния концерт в НДК, посветен на „Завета на цветните лъчи на Светлината", беше изпълнена от Софийската филхармония Паневритмията на Учителя, оркестрирана от баща ти, Димитър Грива. Знаеш ли как е възникнала в него идеята да направи тази оркестрация?


Да, по време на бомбардировките над София братята и сестрите се изтеглят в провинцията. Учителя отива в Мърчаево, като посочва двама души да пазят „Изгрева", единият от които е баща ми, Димитър Грива, който по това време следва пиано и композиция. Баща ми запитва Учителя какво да прави там през това време. Отговорът е: „Ще направиш оркестрация на Паневритмията за голям симфоничен оркестър".


Учителя видял ли е оркестрацията му?


Да, цялата. „Занасях на Учителя в Мърчаво всяка кола от партитурата - разказваше баща ми - и разговаряхме с него по всички въпроси, свързани с работата по аранжимента."


Как е станало така, че през времето на социализма, когато строго са следени всички връзки на българи с чужденци от капиталистическите страни, баща ти е успял да направи запис на Паневритмията с големия професионален оркестър в Монте Карло? За такова нещо се иска голяма смелост и изключителен шанс.


Баща ми нямаше чувство за страх, три пъти се е разминавал на косъм от смъртта, при последния Учителя го е спасил. Това му беше придало голяма смелост и решителност.
Историята със записа е много интересна. През 1973 г. баща ми се запознава с диригента на симфоничния оркестър на Монте Карло, Тибор Като-на - розенкройцер. Двамата разговарят за това, как да се направи запис на Паневритмията в изпълнение на голям симфоничен оркестър. Такъв запис в САЩ и Европа струва скъпо, в България е по-евтино, но пък има забрана. Тогава диригентът решава да не му се заплаща, да се плати само на оркестъра. По онова време оркестърът на Монте Карло е бил най-добрият в Европа след Берлинската филхармония.


Доколкото ми е известно, има още един подобен запис на Па-невритмията, но в зала „България". Каква е историята на този запис?


Баща ми извиква оркестранти от БНР и Софийската филхармония и под заглавието „Сюита" прави концертен запис на Паневритмията. По-късно двата записа: от Монте Карло и от зала „България", се обработват и се получава нов, като основен и преобладаващ е този от Монте Карло.


Чувала съм, че Димитър Грива е променил Паневритмията при оркестрирането. Би ли коментирал това?


Това са спекулации. В партитурата на баща ми Паневритмията е такава, както е дадена от Учителя и както се играе и до днес. В записа от 1974 г. са допуснати много грешки, защото е правен на прима виста, но в оригинала всеки може да види. Учителя му е казал: „Носи ми всеки лист!", и баща ми го е направил. За него думата на Учителя е била безпрекословна повеля и той не би си позволил да направи нещо против волята му. Учителя е искал Паневритмията да звучи мащабно за четворен симфоничен оркестър, за да се разгърнат темите в нея. Той е казвал: „Аз само ви давам елементи от новата музика, от която един ден ще се родят симфонии, оратории". Научил съм Панев-ритмията от леля ми, Катя Грива, и оттогава близо 50 години, та досега, Паневритмията не се е променяла. Появяват се само разногласия за определени тактове в първите 10 упражнения и прочутият спор при „Изгрява Слънцето", но и това ще премине. Паневритмията е хармония, това е ключовата й дума.


Как стана така, че точно оркестрацията на Димитър Грива беше избрана да се изпълни на концерта на 28 ноември в НДК.


Първо, един изключителен диригент, Йордан Камджалов, беше категоричен за тази оркестрация: „Това е най-доброто за голям оркестър, би впечатлило всеки ценител на добрата музика". После, би се получило разности-лие, ако се съчетаеха оркестрации на различни автори. И накрая, такова беше решението на комисията по подготовката на концерта.


Интервю на Соня Митева за вестник "Братски живот"