„И така мечтата стана реалност"

Интервю с Галина Герасимова - режисьор на заключителния концерт, посветен на "Завета на цветните лъчи на светлината"

Как се случи така, че точно в Зала 1 на НДК да бъде деветият, заключителен концерт, посветен на 100-годишнината от „Завета на цветните лъчи на Светлината"?
След концертите, посветени на Завета, се събрахме няколко души от Братството - приятели, и се размечтахме. Представяхме си колко хубаво би било заключителният концерт на юбилейната година да е в Зала 1 на НДК. Зала „България" е безспорно най-добрата музикантска зала, но тази в НДК дава възможност и за по-специално осветление и движение и местата са приблизително за 4 хил. души... И така мечтата стана реалност.


Защо точно на 28 ноември - имаше лунно затъмнение и напрегнати астрологични аспекти в картата на България.
Когато в началото на септември поискахме да запазим залата, се оказа, че това е единствената свободна дата до края на годината. Символите всеки може да тълкува сам.


Как беше направена програмата на концерта?
Най-напред говорихме с Йордан Камджалов и цялата програма беше обсъдена с него, дори имаше малка вероятност той да успее да си дойде от Германия за едно денонощие, за да дирижира, но ангажиментите му не позволиха. Негово беше предложението да се изпълнят части от Панев-ритмията в аранжимент на Димитър Грива, като най-подходящи за такъв случай. Имахме невероятен късмет, че оркестърът на „Софийска филхармония" беше свободен точно на тази дата, и най-вече, че Андрей Андреев - един невероятен диригент и човек, се съгласи да приеме предложението ни. С огромна благодарност се обръщаме към всички солисти, които участваха в концерта, и към много, много други помощници, останали невидими през 67-дневната подготовка на събитието.


А как се стигна до участието на гимнас-тичките на Нешка Робева?
Отдавна ми се искаше да направим нещо съвместно с Нешка Ро-бева, предвид нейното отношение към Учителя. Поканих я в братския център на разговор, стана й интересно и с типичния за нея замах два часа по-късно вече уговаряхме репетициите с треньорките в залата на „Левски". За мен беше важно да се отвори програмата към по-широк кръг от хора и „златните момичета на Нешка", естествено, се превърнаха в акцент. Искам специално да отбележа, че участието, репетициите, теренът ни бяха предоставени напълно безвъзмездно. Нешка е изключителна жена. И така, на 22 септември - първият учебен ден - 36 гимнастички започнаха да разучават Паневритмията на Учителя! Обучението им водеха Ефросина Ангелова и Слав Славов заедно с цигуларя Виделин Джеджев.


А гимнастичките как приеха това свое участие?
Те са деца, свикнали да изпълняват много динамични и изключително трудни упражнения, това за тях беше нещо съвсем необичайно и най-вече много бавно, но се справиха.
Изпитание за повечето от тях беше и това, че в нощта преди нашия концерт летяха от Япония, където имаха някакво участие, но въпреки това на обяд за генералната репетиция бяха на линия. След концерта Нешка Робева каза: „С удоволствие ще продължим да правим заедно още неща".


Имаше ли трудности при подготовката на концерта?
Да, от всякакъв характер: технически, човешки. Самата сцена е трудна за работа, залата не е акустична - разчита се изцяло на техниката... На сцената имаше 103 души и това изискваше добро разпределяне, организираност, хармонизиране. Добре беше, че работехме в малък, но много хармоничен екип. До последно имаше непредвидени ситуации, много неизвестности... Но всъщност това са съвсем обичайни неща при този тип работа. Слава Богу, накрая всичко се нареди добре. Усети се дух на единство: инструменталисти, певци, гимнастици, организатори -всички бяхме едно. А и през цялото време се чувствахме подкрепяни, имаше много помагачи.


Всъщност това не беше братски концерт в класическия смисъл на думата. Имаше съвсем нов характер - замислен беше за друг тип публика. И тази публика се яви - имаше около 4 хиляди души в залата, за някои дори нямаше места и бяха насядали по стълбите. Всички слушаха в пълна тишина, никой не се отегчи, никой не напусна залата. Какво би казала след този си опит за такъв нов тип изяви на Братството?
Това беше първият концерт от такъв мащаб и на такава сцена, организиран от Братството. В някакъв смисъл той беше експеримент, надявам се, успешен. Веднага след концерта започна Панаирът на книгата и десетки непознати хора на ден идваха до щанда ни само за да благодарят за преживяването от вечерта на 28. Една смешна случка: ден след концерта трябваше да си вземем от печатницата един винил и жената от търговския отдел се обади да ни каже, че няма да ни вземе пари, защото майка й е била на концерта и тя толкова щастлива никога не я е виждала.
Разбира се, имаше и много критики, но те бяха само от нашите среди, което не е изненада.


В началото каза, че първо сте се „размечтали" и така са започнали да се случват нещата. Имате ли сили за още мечти?
Този концерт стана с помощта на семейство Ангелови от Търговище, на прекрасните ни музиканти и на още приятели, благодарение на които мечтите се сбъднаха. Имам богат опит в тази сфера и зная, че една сбъдната мечта води след себе си и сили, и възможности, и следващи мечти...
Използвам случая да благодаря специално и на Илиана Попова - художник, която за всичките девет концерта, посветени на Завета, изработи цветните винили, афиши, покани, банери. Огромна благодарност и на семейство Полина и Радмил Христови за платовете, с които бяха ушити туниките на момичетата на Нешка и украсени всички зали „По пътя на дъгата"


Какво бихте пожелали на себе си и на другите в края на 2012? Повече толерантност.


Интервю от вестник "Братски живот", брой 9, декември 2012 г.