За слава Божия

Тази ноемврийска вечер заедно с повече от 4 хиляди души имах удоволствието от съпре-живяването на един грандиозен спектакъл, синтезирал по великолепен начин Словото и музиката на Учителя, потопени в космическия ритъм на Паневритмията и облени в сияйните цветове на Дъгата...

 

28. 11. 2012 г., зала 1 на НДК. Тази ноемврийска вечер заедно с повече от 4 хиляди души имах удоволствието от съпреживяването на един грандиозен спектакъл, синтезирал по великолепен начин Словото и музиката на Учителя, потопени в космическия ритъм на Паневритмията и облени в сияйните цветове на Дъгата, която сам Бог е поставил в облака като белег на Завета между Него и Земята.
Интересът към концерта, посветен на 100-годишнината на Завета на цветните лъчи на светлината, надхвърли очакванията и на най-големите оптимисти в Братството. Напук на собствените ми опасения, че нямаше достатъчно реклама по медиите, залата беше препълнена, имаше дори правостоящи или седящи по стъпалата хора. И аз самата щях да бъда от тях, ако приятели не ми бяха запазили място. Болшинството вероятно бяха последователи на Учителя, но имаше и много идейни съмишленици или просто хора с интерес към духовните практики, а това е показателно за огромния авторитет на Учението, който все повече нараства с годините и като вълна, заро-дена в глъбините на Духа, непрестанно набира скорост и достига до все повече хора, чиито души са устремени към Истината и Светлината. Вярвам, че никой от тях не си е тръгнал разочарован или излъган в очакванията си и бурните аплодисменти, както и грейналите лица след края на концерта, са убедително доказателство за това.
Концертът започна с песента „Бе някога" (в изпълнение на тенора Симеон Симеонов), възпяваща първия ден на Сътворението и появата на Светлината, при което тъмната сцена постепенно се освети в ярка бяла светлина.
След встъпителните думи на водещите Андрей Грива и Гергана Стоянова прозвучаха тържествените акорди на „Първият ден на пролетта" и като в истинска приказна феерия сцената се изпълни от ято „бели птици", които се завъртяха в прекрасния танц на Па-невритмията. Това бяха „златните момичета" на Нешка Робева, които внесоха много чар и ефир-ност с грациозното си изпълнение и особено с оригиналното си съчетание със седем ленти на финала, символизиращи цветовете на дъгата.
За първи път пред публика прозвуча оркестро-вият вариант на Панев-ритмията, дело на композитора Димитър Грива, направен по заръка на Учителя. В професионалното изпълнение на оркестъра на Софийската филхармония с диригент Андрей Андреев и с прекрасните гласове на солистките Гиргина и Пламена Гиргинови, Паневритмията звучеше невероятно импозантно и въздействащо. Особено впечатляващ беше финалът - „Пентаграм", който прозвуча като могъща Божествена симфония, зовяща готовите души да отворят сърцата си за Божията Любов и да станат „съработници на Божията нива". И аз съм убедена, че тази вечер спечелихме стотици нови съратници на великото Дело на Учителя.
На изключително професионално ниво бяха и изпълненията на инструменталните ансамбли на сестра Иоана Стратева и на брат Петър Ганев, както и класическите арии, изпълнени от Пламена и Гиргина Гиргинови. Виртуозното изпълнение на арията на звънчетата от „Лакме" на Делиб буквално „взриви" залата, въпреки предупреждението на водещата да си запазим аплодисментите за края на концерта, за да се потопим в медитация... Особено вълнуващо прозвуча и сопрановата ария от „Матеус Пасион" на Бах, възпяваща Любовта на Спасителя и великата Му саможертва. А „Panis Angelicus" на Цезар Франк в изпълнение на „ангелогласния дует" докосна най-нежните струни на душите и разплака навярно стотици затрогнати сърца.
Въобще целият концерт беше едно истинско тържество на Духа, а най-голяма заслуга за това имат хората, които изнесоха на гърба си цялата тежест на подготовката и организацията му. Надявам се, че са удовлетворени и възнаградени от великолепния резултат на двумесечния си труд, а от нас - едно голямо БЛАГОДАРЯ!
Но най-голяма благодарност, разбира се, дължим на Учителя, който благослови това наше начинание и го изведе до успешния му край - за
СЛАВА БОЖИЯ!

Петра

 

Статия от вестник "Братски живот", брой 9, декември 2012 г.