17 август, петък

Събранието  днес  се  продължи  в  10,30  ч.  Сутринта.
Г-н Дънов каза:
Ще ви прикажа нещо за молитвата. Има няколко установления,  при  които  молитвата  може  да  стане.
Когато някой се обърне към Бога, за да му се помогне, трябва да махне всичките цветове и да настане мрак, защото само тогава може да се обърне към Бога. Когато вече  се  обърнем  към  Бога,  обстановката  вече  трябва да  се  измени,  а  именно,  трябва  да  дойде   Светлина  и да благодарим на Бога. Ние тук не се събираме да се молим Богу, а да Го славословим, защото предполага се, че сме се примирили вече с Него.
Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема  и  затова  аз  искам  да  разберете  краските  и  духа на  нещата.  Душата  и  сърцето  са  един  цвят.  Умът  е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето  си.“  И  всичките  влияния  в  ума  ни  трябва  да се отстранят, та благостите Господни да могат [да] се обгърнат от сърцето ни, за да могат да се оползотворяват нещата, които Господ е всадил в нас.
Молитвата  е  начин  на  съединение.  Когато видите  една  краска,  не  бива  да  се  образува критическо  положение  и  да  казвате:  „Без  тази краска  не  може  ли?“  В  молитвата  съществува същият закон. Молитвата е единение на душата и  без   молитва  не  може  да  съществува  дишане.
Дишането  пък  следва  да  става  в  Господа,  та Божественият   Дух да го разложи.
Известни  наши  нечисти  желания  Божественият Дух трябва да ги разложи, защото известно време у нас се образува воня, но тя изчезва, щом времето настане.
За  да  бъдем  щастливи,  трябва  да  сме  съзнателни  и благодарни, защото всичко върви по известни закони, та няма да има никакво противоречие.  Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде. В продължение на всяка една година ние трябва да употребим Името Божие като  Сила и Той ще ни бъде страж.
Сега ще започна пак с четенето на стиховете, които са достояние на съществата извън физическата сфера.
Г-н  Дънов  продължи  четенето  на  стиховете  за лъчите и поясни:
Най-важните краски са  розовата, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също и аметистовата, диамантената. На  физическото поле  Небето представ- лява свръхсъзнанието, Земята –  съзнанието, а морето – подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тия стихове, у вас ще се образува нова сила и през тая година с тия прости стихове ще почнете да ги прилагате; което, разбира се, можете, защото има стихове за краските, за които някои от приятелите не са готови.
Подир изпяването на „Благословен Си, Христе, Боже наш“  г-н Дънов продължи:
Законите  в    Духовния  свят  се  различават  от  ония, които  съществуват  на  Земята,  и  то  в  голям  размер.
Можем  да  кажем,  че  редът  на   Небето  е  съвсем противоположен от реда на Земята. В  Небето силните и  умните  слугуват  на  слабите,  а  на  Земята  слабите  и безумните  слугуват.  Ние,  които  сме  тръгнали  в  този Божествен път, трябва да се научим да се смиряваме.
Защото иначе може и да присъстваме на такива събрания по седем дни, но няма да се благословим, докато само един ден може да присъстваме и да се благословим. Не бива да завиждаш, защото ако завиждаш, показва, че твоето сърце е нечисто и неспокойно. И в това събрание не  се  викате  по  човешки,  а  се  викате  от  Господа.  От чисто  християнско  гледище,  богатството,  славата, учението показват къде е Господ – дали е вътре, или вънка. Когато е вътре, вървят работите добре, а вънка ли е, повидимому не отиваме добре. Обаче, дали е Той вътре, или вънка, трябва да сме благодарни. Ако някой от  вас  страда,  да  знае,  че  Господ  работи,  и  трябва  да има  търпение, защото къщата един ден ще се построи и добре мебелира, а ние ще видим, че нашите разсъждения са били само умувания.
Това, което правим сега тук, в това събрание, Господ се доволства от нас, защото това е просто забавление.
Като приемем това така, ще растем от  Сила в Сила. Ние трябва да се почитаме и уважаваме, защото това само ако  струваме,  ще  бъде  знак,  че  сме  хора  повдигнати.
Не бива всички да бъдем в главата или пък, ако щете, в опашката, защото там, гдето именно сте поставени, е най-доброто и най-порядъчното. Ако например една опашка не можем да клатим за свят, то ако главата ни  се  повери,  как  ще  я  употребим?  Малките  работи който наруши, най-малък ще бъде в Царството Божие, затова у нас трябва да се усили желанието да се стремим да  изпълняваме  най-малките  заповеди.  Например срещнеш човек унил, кажеш му добри приказки – да знаеш,  че  си  извършил  едно  добро  дело.  Винаги  се молете.   Добро  дело  е  и  туй  –  когато  дойде  Любовта, Знанието, Вярата, вие ги давайте и на другите. „Даром сте приели, даром давайте.“  Защото иначе, ако тези добродетели  у  вас  постоянно  задържате,  няма  да получите благословения.
Така,  от  всички  тези  от  вас,  които  могат  и  които Духът е определил, аз искам да работят по този начин.
Никой на никого да не препраща лоши мисли и тогава ще се оправят работите на всички ви. Защото добрата мисъл, когато я изпращаш някому, пращаш я на себе си и помагаш на себе си. Когато някой иска да се обърне към Бога по отношение на неговите сделки, той за това трябва да се обърне сам; а ако иска съдействие, трябва да има  молитва от двама или трима. Затова ако искаме да извършим нещо, ние сами не можем да се молим, а трябва да са най-малко двама или трима. Двама, това са двата полюса – положителен и отрицателен, а третият е  направлението,  в  което  трябва  да  се  движат  тия сили. Ако са трима, образува се триъгълник и молбата се  счита  за  принесена.  Та,  за  да  се  постигне  някоя цел,  необходими  са  трима  да  се  молят.  А  причината, поради която ние не успяваме, е, че ние искаме сами да работим, затова и сами се молим.
По  причина  на  нашето  грехопадение  ние  сме  се отдалечили  от  Бога  и  то  показва  едно  състояние, което  причинява  страдание.  Следователно  законът към нас действа чрез страдание, след което обезателно настъпва и  Радост. И Радостта има голяма сила, защото ако тя даде всичките си вибрации, може и да ви стопи, та вместо нея – Радостта, ще почувствате скръб. Когато обаче сме готови, усещаме една  Радост. В съвременния живот  Господ  всяка  заран  слиза  от   Небето  и  с  Него идват  множество  Възвишени  духове,  които  всички  ни пригласяват към работа в живота и ние усещаме  Радост и утеха. Когато, напротив, отдалечи ли се Господ, усещаме униние  и  всевъзможни  неразположения.  У  нас,  както виждате, постоянно става ден и нощ: скръбта – това е нощта, а Радостта се образува от противното на нея.
Всички вие сега сте още ученици, а когато станете зидари,  Господ  ще  ви  тури  на  някоя  по-сериозна работа, за каквато сега-засега още не сте готови. Затова нека започнем със  смирение. Някои от вас са готови за твърда храна, но някои от вас се нуждаят от хранене с мляко. И затова, когато видите, че някой от вас гложди твърд кокал, недейте му завижда.
През  тази  година  ще  се  отправим  мислено  към всички  приятели,  за  да  се  повдигнат.  Около  нас  има много работа и колкото сме събрани, ако работим, едва половината от тази работа ще се свърши. Но Господ ще си намери работниците и затова ние няма да се боим. В сърцето си трябва да имаме Мир.
Тази  година  дяволът  е  впрегнат  –  турил  съм  му юзди,  рита  и  хапе,  затова  към  задните  му  крака  и устата му не се приближавайте. А ако има нещо да му говорите, не говорете нему, а говорете на този, който е  върху  него.  От  дявола  се  учете  на  ум,  защото  той  е постоянен  и  ако  го  изпъдим  от  едната  си  врата,  той влиза през другата. Много е прилежен и постоянен, не се обезсърчава никога – този е урокът, който можем да научим от него. Никога не кълнете духовете, а винаги казвайте:  „Господи,  този  дух,  който  ме  изкушава, впрегни го на работа или ми помогни аз да се отдалеча от него.“ Да не забравяме, че много пъти ние сами си влизаме при дявола и думаме Господ да ни изведе от него и избави – като че ли Той ни е изпратил при него.
Ами че хубаво, излезте си вие, ще кажа аз. Защо сами отиваме  при  него  –  да  турим  ред  в  неговия  дом  ли? Това  не  можем  стори.  Някога  ние  приемаме  дявола, а понякога той ни примамва. Да не хвърляме вината винаги на дявола, защото понякога ние сами го търсим.
Желанието ми е добре да разберете тия думи и тяхното значение, та да се ползвате.
Сега  се  заемете  да  приложите  тия  прости  неща, които след закриване на събора ще ви се дадат. Защото тесният път за Царството Божие в  България сега трябва да се проправи – тоя път не е правен и ние сме пратени да  минем,  за  да  го  направим.  Тоя  път  е  буренясал, та затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, която ви говоря, а на научен език значи да се подобрят условията на Земята.
Но както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас.
Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния  метод  за  следване  Господа  по  избраните места от Книгата Господня. И този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, има и друго: има места, гдето  Ангелите даже си изуват обущата,  а  ние,  човешките  синове,  гледаме  на  тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате Знание, богатство, слава и чест – искате ги, защото сте човеци  и  ето,  те  ще  дойдат,  но  ще  дойдат  по  особен път  и  при  особени  обстоятелства.  От  всичката  наша опитност ние трябва да черпим уроци.
На въпрос от С. Драганов г-н Дънов отговори:
Страданията,  това  са  пране,  което  се  допуща  за изчистване на душата.
В  6,30  ч.  Подир  обед  събранието  се  продължи.  След прочитането  на  „Хвалата“  и  „Добрата   молитва“  и след като изпяхме „Тебе поем“, „Свят, свят, свят Господ Саваот“ и „Ангел вопияше“, г-н Дънов изказа следното слово:
Когато  се  роди  едно  дете,  кой  е  първият  импулс, който  се  появява  в  него?  То  търси  майка  си,  за  да  се нахрани – значи между майката и детето има известни отношения.  Същият  закон  е  и  когато  един  човек  се новороди  –  когато  се  роди  в  него  новото   съзнание, той  прави  същото.  Когато  детето  излезе  из  утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние: когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа – единият нагоре, а другият надолу.
Най-първото  нещо  е  ние  да  придобием  храната, защото  без  нея  не  можем  да  съществуваме.  Между физическия  свят  и  Духовния,  които  си  мязат  и  са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и  двата  свята  са  направени  от  твърда  материя,  която е  чиста,  кристална  и  в  нея  не  става  изменение.  А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме. И в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в  Небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в  Небето.
Следователно  необходимо  е  за  нашето  развитие  да дохождаме на  физическото поле, за да работим.
Чисто духовният Живот е атмосфера на  Духовния свят.  И  когато  един  човек  се  намира  в  Дървото  на Живота, трябва да знае в коя част е – в клоните или в корените. Защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба. Така хората, които се намират в корените на Живота, ако не изпълнят своята служба, то тези, които са в клоните, може да пострадат.
Ето защо всякой човек трябва да работи за Бога тук на Земята и тогава ще бъдем в хармония с тези, които са в Небето. Нашите желания и мисли, които се повдигат у нас, Отгоре ще ги оползотворят, защото Господ работи с  тях.  Каквито  са  мислите  и  желанията,  такива  ще бъдат и духовете, които Господ ще прати на работа с нас и около нас. Па ако искаме повдигане, изменение на  нашите  мисли  и  желания  се  налага,  защото  само тогава  ще  дойдат  съответстващите  духове.  Иначе  ще вкусваме  опитността  на  миналото.  Значи  старият човек трябва да се обърне на нов. Старият човек у нас е  от  милиони  години  и  е  много  консервативен,  та като не може да схване това, което иска Господ, явява се борба между него и новия човек. И в тази именно борба виждаме т.нар.  Добро и зло. И тогава значи злото е един преходен период, в който нашите лоши мисли се преобръщат в активно състояние. И вие ще видите, че  човек,  щом  съгреши,  изгубва  Мира  си  и  потъва;  а когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се  повдига  и  повдига,  докато  доде  до  една  сфера,  на която рамките са безгранични.
И така, Доброто е израз на Божествената хармония и  затова  не  бива  да  ни  се  зловиди,  когато  Господ изменя  реда  си.  Вие  трябва  да  знаете,  че  човек  не  е още  добил  образа  и  подобието  Божие.  И  сегашното състояние на нашите тела – стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме  по  отношение  на  сегашното  наше  развитие като  червея  спрямо  човека.  Ние  сме  още  едно  малко главоче  –  жабче,  което  едва  ли  може  да  се  смята,  че напълно е възприело образа на жабата. И ние едва ли още сме придобили образа на Бога, затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената  Правда, посоката към осъществяването на  Божествения  път.  И   Христос  казва,  че  тоя  път  е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува една спирала, в която линията на стремежа на човека често пъти се пречупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил. Но след нея друга пък пречупена линия се повдига, само че при повдигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората,  и  да  грешат  в  света,  често  пъти  са  спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят.
При  всяко  едно  слизане  надолу  вие  благодарете  на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се  възкачите,  докато  достигнете  онази  Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада – на най-долното място. Само тогава ще се извърши най- голяма работа в Живота.
След  като  изпяхме  „Господи  мил,  с  нами  буди“, г-н Дънов продължи:
Тази беседа, която ви давам, не можете я приложи в живота си, но аз ви я давам, за да нямате страх в сърцето си и да се избавите от този вечен кошмар на живота.
Адът  е  една  Божествена  пещ,  велика  работилница, отгдето  хората,  като  се  върнат,  поумняват  и  вече  са много чисти. Който влезе веднъж в ада, излиза много чист.  Разбира  се,  че  всички  няма  да  отидете  в  ада,  а ще отидат само тия, които се не покоряват на Бога и не изпълняват заповедите Му. Адът е мястото на най- силната работа и всичките изкуства са там измислени.
Например  тия  скорострелни  оръдия,  съставът  на разните барути, запалителни и взривни вещества най- напред  са  измислени  там  и  после  са  дошли  тук,  на Земята. Но каквото и да е, както и да е, всичко си има смисъл  в  живота  и  от  нищо  не  се  плашете.  Господ  е дал свобода на хората, но ги държи отговорни. Когато искате  да  вършите  нещо,  премерете  силите  си  и  ако можете  удачно  да  вършите  нещо,  да  не  се  лените,  а веднага  да  пристъпите  и  изпълните  длъжността  си, защото иначе попадате под отговорност.
Разказва  се,  че  във  Франция  имало  заповед  във войската за изпълнение на известно разпореждане, но някои офицери не искали да го изпълнят, под предлог че  не  можели  да  сторят  това,  при  все  че  противното било  право.  Обаче  след  като  им  ударили  по  няколко плесници, тогава пристъпили и разбили неприятелския стан,  за  което  се  касаело  в  разпореждането.  В  ада трябват  работници  и  като  нямат  достатъчно  такива, дохождат тук, на Земята, да вземат и ги завеждат в ада, за да работят; а като отидат там,  Небето действително ги  заставя  да  работят.  Затова  именно  от  известни прегрешения ние мъчно можем да се освободим. Като е тъй, щом разберете този закон, не се ловете надничари на ада, а станете надничари на  Небето. Лесно се влиза в ада, а мъчно се излиза, защото голяма и много голяма е дълбочината и се изискват хиляди и хиляди години, докато се освободите.
Вие  не  се  плашете  от  лошите  духове  –  и  те са  същества,  искат  да  живеят.  Често  пъти  и  те  са базиргяни  и  искат  да  живеят,  както  хората  от  тоя свят. Често пъти човек е много мързеливо същество и това го заставя да лъже и краде. Само тези, които не работят, само те измислят подобни работи. Пътят, по който  сега  вървим,  е  път  твърде  естествен,  та  затова не бива да се оплакваме от никаква работа. Човешкият живот  е  ограничен  –  човек  ще  достигне  до  известен размер и тогава ще спре. Затова колкото и да искате да работите, като изработите това, което е определено, ще спрете. Защото в Живота има прилив и отлив и по нея причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и  нещастия,  именно  тогава  е,  когато  трябва  да  се повдигнем.
Нашата работа през тази година е да се използват благоприятните условия, които ще се дадат за работа.
Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално развитие и за Веригата. И на всичко онуй,  което  е  във  вас  най-благородно  и  възвишено, дайте храна и подтик. Но като дадете простор на всичко туй, гледайте и внимавайте винаги да избягвате закона на  стълкновението  –  не  давайте  място  на  никакво съмнение,  не  допускайте  такова.  Колебание  може  да има (то често пъти е в реда на нещата), но съмнението ако допуснете, то вече, да ви кажа, е червей. Не бива да влизат във вашия ум мисли например като: „Дали следвам  Господа?“,  и  прочее,  защото  аз  знам,  че  вие всички ще излезете от това блато, в което се намирате.
Имате хиляди ръце на ваши братя, които се простират из Невидимия свят, за да ви помогнат.
После,  не  давайте  съблазън  на  другите  –  бъдете искрени, не лъжете себе си, не лъжете и другите, защото лъжата е една маска. Бъдете честни и откровени спрямо вашите ближни. Докато стои лъжата у вас, тя е, която ще ви спъва. Ние трябва да бъдем съвършено искрени и чисти. Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме затворени. Също както зимно  време  затварят  цветята  в  цветарника,  който има стъкла, които запазват положените в него цветя.
Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си, а  на  всяка  лоша  не  давайте  място  и  я  отхвърлете  от себе си. На всякой добър човек давайте място при себе си, а на лошия пожелайте да се поправи. Който иска да  дойде  между  нас,  нека  си  изуе  обущата  и  нека  се приближи – не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите и капитала, и лихвите. Ами че вие имате работа с духове, които ви любят и на които се дължи цялата сегашна обстановка в  Природата, около нас и в нас. Затова като се казва да любим своите ближни, значи,  че  тези  именно  са  нашите  ближни,  които  са наши стари братя.
И тъй, ние трябва да имаме най-добрите стремежи и  желания.  А  като  правите  грешки,  това  е,  което  ще ви  се  прощава,  но  когато  вече  правите  съзнателни грехове,  те  са,  които  мъчно  се  прощават.  Никакви, прочее, съзнателни грехове не правете и те дълбоко да изчезнат  от  вас  –  това  е  желанието  на   Христа,  който иска да ви помогне през тази година. И ако Го слушате, Той ще ви изведе, защото няма човешка  душа, на която да не е помогнал. Той помага на други, ще помогне и на  вас,  и  затова  вървете  подир  Него  и  ще  осъществи вашите желания. Само че вие спрямо Него [трябва] да бъдете  верни,  да  бъдете  изключително  под  Неговото ръководство,  та  през  годината  може  да  ви  се  дадат някои внушения, от които ще се ползвате. Ако започна да ви давам аз тия внушения и да ви упътвам, тогава ще спъна и себе си, и вас. А като оставям тази работа на Духа, тогава ще пестим и време, и енергия; а освен туй, повече се и ползваме, когато Духът действа. Аз ще ви  дам  общо  упътване.  Не  се  страхувайте  –  сдъвчете храната и оставете на стомаха да върши своята работа.
По  същия  начин  сдъвквайте  и  Божественото  учение, когато  влезе  у  вас  –  сдъвквайте  го  и  за  по-нататък оставете да се разнесе по цялата  душа. Имайте здрави духовни зъби и здрави стомаси.
Внимавайте в това, защото ни предстои да изправим погрешките на миналото. Тъй като вие всички заедно, с мнозина други още, сте спъвали този народ, та затуй сте изпратени в него да се поправите. Тия ви грешки на миналото вие ще можете да узнаете, но само ако ви пренесе човек в  Астралния свят. Вие сега имате всички добри  желания  да  изправите  миналото  и  мисля,  че петстотинте  години са  ви  дали  добра  опитност,  та вече нямате нужда от опитност. Но тия са дълги работи, в  които  ако  влезем,  ще  се  намерим  в  много  широка област  и  затова  не  бива  да  се  засягат.  Вие  знаете  ли, че в минало време сте били всички свещеници и като не  сте  изпълнили  своята  длъжност,  сега  идете  да  я изпълните?  А  пък  другите  са  ваши  деца.  Сегашните свещеници,  които  работят  между  българския  народ, те  са  тоже  ваши  ученици.  Понеже  не  сте  изпълнили своята длъжност, Господ ви не дава да сте свещеници, а сте турени настрана, за да видите как и какво работят свещениците. Преди шест хиляди години вие сте били в Египет, гдето сте учили египетската мъдрост; пратили са ви в този народ, за да го повдигнете, но понеже не сте изпълнили своята длъжност, изпортили сте я, затова ви сформироват в тази  Верига, за да изправите своите погрешки. Вие сте се провинили и в непослушание – някои  работи  сте  изпълнили  много  добре,  но  някои не  сте  и  затова  сега  сте  турени  в  положение  да  ги изпълните. Вие не сте били по-напред в този народ, а сте били в Египет, ходили сте с евреите през пустинята, ходили сте в Ханаан, преминали сте в Гърция, Рим, а след това озовавате се между славяните. Разбира се, пак ще кажа: много от вашите длъжности сте изпълнили, а много – не. Най-после Братството ви изпраща между този народ, за да го повдигнете. Всички вие почти, след като  свършите  работата  си  между  славянството,  ще отидете в Америка; обаче всичко това ще бъде подир хиляди години, когато настане Седмата раса.
Най-напред  дойде   Христос  да  помогне  на  тия Ангели,  които  се  оплетоха  тук.  Те  са  тия,  които са  се  отказали  да  помогнат  на  човечеството;  и тези  са  именно  Ангелите,  които  за  тая  им  вина  са изгонени. А тези, които се съгласиха да помогнат на човечеството,  те  пък  се  оплетоха  в  човешката  раса.
И  така,  излиза,  че   Христос  дойде  тук  да  помага  на тези паднали Ангели, които дойдоха тук да помагат на  човечеството,  а  се  оплетоха.  Но  Той  не  дойде  да помага на тия Ангели, които се отказаха да помагат на човечеството, защото тези последните се изхвърлиха съвършено и те са именно дяволите. Но всичко това аз  ви  казвам  така,  мимоходом  –  тия  работи  не  са важни за вашето развитие.
В  България атмосферата е много тежка. Българският народ  се  е  свързал  с  материални  работи  и  за  да  го повдигнем,  трябва  да  го  развържем  от  материята.
Виждате сами, че българинът иска да има и кокошки, и свине, и кози, и овце, и говеда, а разказват, че за един германец  е  достатъчно  само  един  кон.  После,  един германец ще видиш доволен от петдесет декара земя, докато българинът е незадоволен от много повече. И тази е причината, гдето в  България няма мистицизъм, липсват ясновидци и слухари. При все туй, не гледайте, че ние сме едно малко меншество, защото достатъчно е много малко квасец, за да подкваси голямо количество мляко. Тази работа не е в множеството, а в качеството на  нещата.  Ние  искаме  да  се  възстанови  изгубеното съзнание и щом се възстанови то, ще дойде и миналото Знание и Доброто ще изпъкне. И интересно е, че тези, които  в  миналото  са  ви  спънали,  искат  да  ви  спънат наново.  И  затова  знайте,  че  всичките  лоши  мисли, лоши желания и съмнения идват от тия духове, които искат да ви спънат на нова сметка. Но дръжте се – вие не сте прости, нито от долни произхождения в минало.
Дерзайте! Имайте и съхранявайте онова истинско знание и разбиране, че  Христос, който ви е водил в миналото, ръководи ви и сега. Ние, след като повдигнем хората, трябва да ги научим как да живеят. А всякой от вас ще си влезе в мястото, гдето е определено да работи. Но за да разбирате всичко добре, трябва да умрете – в смисъл към греха, а да възкръснете към Правдата и Любовта.
В  8,30  ч.  Вечерта  се  подкачи  бдение  –  трима  по трима, до 12 ч. През нощта и се продължи на следващия ден  от  7  до  9  ч.  Сутринта.  Докато  траеше  бдението, времето беше отлично, без вятър и без облаци, ясно.