16 август, четвъртък

Днес  заседанието  се  започна  в  10  ч.  Сутринта.
Времето – намръщено и дъждовито. В заседателната стая  влязохме  наредени  по  датата  на  повикването.
След молба с „Добрата  молитва“ и изпяване „Тебе поем“ г-н  Дънов  продължи  да  чете  стиховете  за   зелената краска и каза:
Тези  са  те  основните  краски,  с  които  върви прогресът и цивилизацията на Земята.
По нататък г-н Дънов каза:
За  синята краска хората още не са готови, а само когато са в нещастие, тогава гледат. Синята краска е на Духа и Истината. Само  синята краска е, която може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тая  краска,  обичат  хубавото.  Само  чрез   синята краска  вие  ще  можете  да  изпълните  стиха:  „Което е  истинно,  което  е  честно,  което  е  праведно,  което  е чисто,  което  е  любезно,  което  е  доброхвално –  това размишлявайте!“
Има  неща  положителни  в  тоя  свят  и  затова  вие трябва  да  ги  гледате.  Защото  под  думата  реален  аз считам нещо изменчиво, а нещо, което се изменява, то не е реално. Реалността е зад изменчивостта и затова не  може  да  се  каже,  че  Реалността  е  сянка.  Сянката е  нещо  временно.  Ние  сме  носители  на  желанията на   Природата.  Щом  ние  ¢  противодействаме,  ние получаваме  също  противодействия  и  злото  винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лоши чувства и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив,  трябва  да  имаш  най-благородни  чувства  и разположения.  Тук  например  четем:  „Очите  ти  ще видят царя в красотата му.“ Защо ние страдаме в тоя свят? Защото се уповаваме на хора, които са като нас изменчиви. А като се уповаваме на Господа, Господ ще даде заповед на Своите слуги, които ще изпълнят волята Му. Който е маловерен, прочее, нека предизвика  синята краска в себе си и тогава ще се махне маловерието.
По-нататък  имаме   виолетовата  краска.  С  нея се  извърши  спасението  на  човечеството.  Силата произтича  от  виолетовата  краска.  Към  виолетовата краска принадлежи благостта и без тази краска човек не  може  да  бъде  благ.  Смирението  тоже  може  да  се причисли към виолетовата краска, почитта също (чете съответстващите стихове за краските).
Аметистовата краска – тя е Духът на благодатта и има по-високи вибрации от виолетовата и е тоже краска на  смирението (чете подходящите стихове). Винаги, когато Господ иска да очисти човек, прекарва го през страдания, за да го приготви, и тия страдания ние не можем да избегнем. Радостта е плод на аметистовата краска.  Светостта  принадлежи  на  същата  краска.
И  когато  тази  краска  преодолее  в  нас,  ще  примири петте  ни  чувства,  които  сега  са  в  явно  противоречие (чете). Египет в мистическо отношение представлява физическият  свят,  Асирия  представлява  Умственият човек, а Израил – чисто Духовният човек.
Нека ви обадя, че с тия последните краски много мъчно може да се работи, та затова вие ще започнете с петте краски, защото, виждате, ние имаме пет пръста.
А за да можем да работим с последните краски, трябва да имаме по-високо организиране. Духът винаги гледа да използва по-ниския живот, за да го предаде на по- високи  вибрации.  Някой  се  чуди  как  може  да  храни една майка едно дете, но то живее с това тяло и не се освобождава,  докато  не  се  формира  друго.  В  духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, и затова и  двамата  зачеват,  и  то  зачеват  много  благородно.  И един човек в духовно отношение, щом не е заченат с нищо, той се чувства нещастен.
Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но при все  това  съвременното  общество  само  в  механическо отношение е много напреднало, но в духовно е останало много назад. Обаче всяка една култура ще се измени и сегашната култура приготовлява бъдещето за една по- следваща такава. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бога всичко е добро, а по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенстваме, има лошо и добро. Но ние не бива да правим компромис със злото и Доброто, а следва да бъдем или на страната на Доброто, или на страната на злото. По отношение на Бога тия два принципа – зло и  Добро – ще се примирят, но като как ще стане това, не зная. Това е велика тайна, за която никой нищо не знае.
Като  дойде  християнството,  ние  трябва  да  го изучаваме  като  една  велика  наука,  а  не  като  догма, защото догмата е буква, която спича и спира напредъка.
Формите  и  догмите  трябва  да  се  изменят  съгласно нашата  възраст,  също  както  се  изменят  гащите  на малките  деца  според  тяхното  растене.  Да  искаме, значи, от Господа   Дух според нашата възраст. Гащите, ако  са  тесни,  спъват,  та  затова  явява  се  нужда  да  се разширят – същият закон е, който действа в  Природата.
Трябва да сме умни и да не водим с никого спор; нека сме много толерантни и да изслушваме всекиго, а тези, които  не  искат  да  възприемат,  нека  останат  –  те  ще дойдат  дотам,  гдето  е  определено.  За  да  се  повдигне светът, необходимо е да се разбере Христовото учение в неговото практическо приложение. И ако ние успеем да  образуваме  една  духовна  струя,  да  знаете,  че  ще свършим една много добра работа.
Например човек в скръб викне към Бога и Той му изпрати помощ – същото нещо е и с народите. Няма нужда да се разтваряме и да ни знае светът – каква нужда от туй, да даваме на хората да се бъркат в живота ни? Ами че то ще е същото, като да си разкриеш стомаха, вените, мозъка и прочее – неща не само безполезни, но  и  вредни.  Има  следователно  неща,  които  трябва да  се  пазят  скрити,  защото  естеството  им  не  търпи противното.  Захлупеното  мляко,  казва  поговорката, котката го не лочи.
В  Цариград  един  християнин  отишъл  да  се  моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните  мисионери,  от  които  поискал  две  хиляди лева, [уж] защото Господ го изпратил. Но мисионерите отговорили, че ако наистина Господ го е изпратил при тях, Той щеше да им даде тая сума, но щом я нямат, значи, че той сам е отишъл при тях. Мисионерите са прави, защото ако те имаха пари и ги не дадяха, щяха да са отговорни. Когато Господ ни даде някои благословения с особено предназначение, ако ги употребим не на място, ние  ще  сме  отговорни.  От  неизпълнението  на  този закон се раждат много нещастия. Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които са се изпонапили в Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода.
Ние често пъти искаме Господ да ни благослови, викаме към Господа и повидимому, като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия вик се привързваме и към света, то благословението не настъпва.
Да,  трябват  ни  знания,  а  тия  знания  лесно  не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат  да  разкрият  всичките  истини  в   Природата.
Но  аз  ще  ви  кажа:  не  очаквайте  от  никой  писател  и автор  да  ви  открие  Истината.  Такъв  може  да  ви  даде само намеци, но Истината открива само Господ. И от чисто Негово становище, у вас трябва да се пръкне, да се  роди  и  развие   съзнанието  в  неговите  три  степени: будно  съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на  съзнанието, и свръхсъзнанието, което се ражда сега.
Един ден нашето  съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с  Христа – ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него. Само по този начин ние можем да примирим нещата в света.
Правиш  добро  някому  –  не  тръби.  Ефектът  на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и  когато  го  никак  не  очакваш,  ще  ти  бъде.  Гледай  с живота  си  да  не  причиниш  никому  вреда.  Пример: един млад американец се влюбил в една мома, която упътил  в  разблуден  живот,  от  който  тя  изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла. Момъкът станал свещеник,  оженил  се  и  тая  именно  мома,  която  той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствало на бащата. Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме.
И после, когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек  към  нас,  па  и  всички  въобще  неприятности  в живота, ние си ги заслужаваме. Така, когато Титаник потъваше,  четохме,  че  всички  в  него  са  се  молили, но  защо,  като  са  се  молили,  пак  потъваха?  Защото заслужаваха, ще кажа аз. А че това е тъй, свидетелства от факта, че всички почти пътници при потъването пеели духовно-религиозни  химни  и  песни  –  обстоятелство, което  показва,  че  Духът  у  тях  съзнава  заслугата  им да потънат. Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило  съзнанието. Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши. И когато някого сполети някое нещастие и роптае, тоже греши.
Ние, които вървим в Истината, не трябва да роптаем, когато  дойде  нещастието;  също  както  Исус   Христос казва:  „Благодарим  Ти,  Господи,  че  си  се  утаил  от мъдрите и си се открил на младенците и глупавите.“ И действително Мъдростта на света прилича на мехур, който щом надуем, унищожава се.
Когато  хората  започнат  да  ви  хвалят,  съветвам ви, молете се на Господа да ви избави от изкушение.
Прочутият  американски  проповедник  Муди,  който неотдавна  се  помина,  винаги  е  казвал,  че  дяволска работа е похвалата, която му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед. „Дяволът е, който хвали!“ – казвал г-н Муди и никога не приемал да го хвалят, но пък когато се е смирявал, той се е равнявал на всичките висоти на  Небето.  Христос е казал на своите ученици да  не  търсят  слава  от  човеци,  а  от  Бога.  А  знаем,  че Христос  е  дошъл  да  ни  каже  истинския  смисъл  на Живота – как именно трябва да живеем. И затова ние трябва да приложим в Живота Христовото учение по един нагледен начин.
Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза.
Изпяхме  „Достойно  ест“  и  „С  нами   Бог“  и  ни  се съобщи, че събранието ще продължи довечера в 6 ч.
Забележка: на обед, към 1 ч., когато всички обядвахме под  нарочно  стъкмения  дворен  покрив,  заваля  дъжд, изнаставахме  всички,  оттеглихме  се  на  сушина  под сайвантите  на  Бостанджиевата  къща,  пеейки  почти всички хвалебни църковни песни.
Подир обед в 6 ч. Подкачихме събранието с „Добрата молитва“  и  с  песните  „Тебе  поем“  и  „Да  изправится молитва  моя“.  Г-н  Дънов,  след  като  покани  всички  ни да  изкажем  по  един  стих  от  Писанието  и  прочете стиха: „Винаги се радвайте, за всичко благодарете“, продължи:
Искам да зная тази вечер кой е най-важният въпрос, който ви занимава.
След като някои от присъстващите отговориха по нещо, г-н Дънов добави:
Защо  е  този  стремеж  у  хората,  че  във  всичките демократически управления, при все че цар не искат, а пък гледаме, че цар си турят?
И продължи: За да можем да изпълняваме Волята Божия  на  Земята,  трябва  да  разберем  основния принцип. Предназначението на човека е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират. Защото аз зная много християни, които проповядват  Христа, но като влязат в живота, започват да  твърдят,  че  Христовото  учение  е  неприложимо.
Обаче  законът  е  един  и  този  закон  има  милиони приложения, та затова не можете намери двама човеци на едно мнение и с едно и също разбиране. Основният принцип  е  много  прост,  но  неговото  приложение  е много трудно. Например как можеш да докараш двама души в едно съгласие? Мъчна работа е, вярно, защото омразата  и  безверието  са  мисли  негативни  и  понеже съвременните  хора  работят  с  отрицателни  мисли, затова и в това отношение нямаме всякога сполучливи резултати.
Христовото  учение  не  е  само  стремеж  към  Бога, а  е  важно  и  неговото  приложение.  Защо  повдигаме ръце, когато се молим? Вдигането на нашите ръце към Бога означава съединение, приемане [на] сила. Дясната ръка  означава  Божествената   Мъдрост,  а  лявата – Божествената   Любов.  Значи  при  вдигане  на  ръцете ние се съединяваме с Неговата  Мъдрост и с Неговата Любов.
Сега, за да се разкрият много работи в  Природата, трябва  да  няма  съмнение,  а  за  да  няма  съмнение, трябва да има  Светлина. И не че не може да ви се дадат доказателства, но работата е, че и ако ви се дадат, няма да ви ползват. Ние трябва да подкачим с дома, и то не от децата си, а от бащата и майката, които са дясната и  лявата  ръка:  дясната  –  бащата,  лявата  –  майката.
Като  възпитате  тях,  вие  сте  възпитали  всичкия  дом, защото  забелязал  съм,  че  щом  сме  с  един  човек,  той мисли  едно  нещо,  а  щом  се  отдалечи,  мисли  съвсем друго  нещо.  Защо?  Защото  тоя  човек  няма  характер, няма стабилизирано убеждение. Такива хора искат да им  докажем  съществуването  на  Бога.  Но  този  е  най- глупавият  въпрос,  защото  самото  наше  съществуване е  доказателство  за  съществуването  на  Бога.  И  вие всички  имате  смътно  понятие  за  Бога,  защото  някои мислите, че се намира в камъните, други – в дърветата.
Но това не е вярно, защото Той като   Дух не присъства там и философски има противоречие в това отношение.
Ние  трябва  да  разберем  и  възприемем  в  нашето съзнание, че  Бог съществува като един принцип, който ние  не  можем  да  критикуваме  и  ако  го  критикуваме, ние се спъваме. С неразбирането на този принцип ние някога,  и  неволно  даже,  приемаме  лоши  възгледи  и затуй сме лишени от тия понятия, които би следвало да възприемем.
Господ  е,  който  всяка  сутрин  ви  събужда  и  Той  е първият, който се явява на всекиго в света. Ами че какво ще е впечатлението, което ще направи едно дете, ако каже на баща си: „Тате, докажи ни, че ти съществуваш.“ И  това  сравнение  може  да  заслужават  само  децата, но  като  метод  е  несъвместим,  защото  хората  много философстват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи!“ Значи в зор те знаят накъде е Господ, при все че по-рано не знаят това.
Зорът предизвиква устрем на  съзнанието към Господа, който  в  последния  случай  изпраща  Своите  лъчи  на Живота. Философски право е, че  Бог е  Бог неизменяем.
Не  бива  да  се  заблуждаваме  с  мисълта,  че   Бог  е далече – това не е вярно, защото Той е толкова близо, щото само да посочи с ръцете Си, ще може да ни хване.
Затова необходимо е за нас да се молим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да оставим  Бог да ни дохожда на  помощ,  за  да  ни  упъти  в  истинския  път.  Ако  така се държим, можем да разчитаме, че ще сме свързани с   Небето  и  следователно  –  полезни  за   България.  И когато се молим: „Да бъде Волята Божия!“, ние казваме, че тя трябва да бъде не само за  България, но и за всички да бъде полезна – даже и лично за теб, който така се молиш. Ние като въглен трябва да се запалим.
Аз  мога  да  ви  говоря  на  два  езика:  на  някои  –  с прост  език,  а  на  други  –  с  научен.  Защото  на  нас  ни трябва една гимнастика за ума, та затова трябва да се направи машината така, щото да се ползваме. Трябва да се изпитаме готови ли сме да възприемем Истината.
Така  около  Исус   Христос  имаше  дванадесет  души ученици, но някои не възприемаха мисълта, че ако не ядат  плътта  Му  и  не  пият  кръвта  Му,  не  могат  да  Го последват. От разбирането, прочее, много зависи – от нашето разбиране зависи всякой въпрос. Това именно разбиране у нас ще бъде една подкваса и затова трябва много  да  сме  внимателни.  Защото  често  правим погрешки  и  без  да  знаем,  спъваме  Царството  Божие, като възприемаме възгледи, които ни само вредят.
Християнството  е  дълбока  мистична   школа  и  в нея, ако бяхте чисти, както аз разбирам, би ви се дало доказателства.  Те  са  наистина  потребни  в  Живота, също  както  са  потребни  за  дърветата  плодовете,  но има  винаги  условия  и  причини.  Господ  никога  не  е отговарял  на  никоя  моя   молитва,  докато  не  изпълня всички  условия.  От  това  излиза,  че   Бог  е  възвишено и  чисто  Същество  и  всяка  наша  скверна  мисъл прави да се отдалечава. Затова се казва: „Докога ще ги търпя?...“  Това са то мрачните мисли, които правят човек да размишлява само за себе си; и като излезете в света, вие опитвате същото. Как ще докажете на света, че  вие  сте  чисти?  Светът  няма  да  ви  разбере  и  затуй необходимо е да влезем в съгласие с духовния Живот, с  Невидимите  същества,  които  са  винаги  върху  нас.
И ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите тяхното присъствие  и  как  именно  действат.  Когато  например искате  да  направите  известна  пакост,  тия   Същества са,  които  направляват  отношението  и  регулират цветовете, като оттеглят отрицателния и го заместват с положителен цвят. Всяко наше състояние ние трябва да направим положително. Съмнението например трябва да отхвърлим, защото в него действа отрицателен лъч.
Затова твърде уместно е в едно наше старание да можем да опознаваме коя именно мисъл е отрицателна. А за да познаваме коя именно мисъл е отрицателна и коя положителна, нужен е опит.
Вие  искате  доказателства  и  аз  ще  ви  ги  дам,  но няма  да  сторя  това  дотогава,  докато  не  можете  да унищожите  една  лоша  мисъл  у  себе  си.  За  мен  не  са важни доказателствата – аз не искам с доказателства да прославям себе си. Не искам да ме правите център, не  искам  да  ставам  проводник  на  вашите,  ако  щете, даже  добри  мисли.  Не  искам  да  изпъква  във  вашия ум някой си г-н Дънов. А онова, което желая, е вие да познаете Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в мен, вярвайте в  Неговото  Слово.  Човек,  който  иска  доказателства, трябва  да  повярва  в   Христос  и  ще  прави  чудеса  по- големи,  отколкото  е  Той  правил.  Всички  се  стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателства, които искате. Аз искам да изпъкне във вас  Христос и Той да се възцари във вас.
Тогава  ще  изчезне  антагонизмът  между  вас  и  самаго мен, защото сега както е положението, аз се стремя в една посока, а вие – в друга. А докато не сме аз и вие в една посока, никога не можем да се разберем и вие никога не можете прие доказателствата, които искате.
А като разберем всичко това, всичко ще се оправи, защото  всъщност  какво  виждаме?  Като  започне  да страда някой, думаме: „Ха така, хак му е!“, а пък като дойде ние да го опитаме, виждаме, че не е така, както сме  желали  на  хората.  Така  си  отива  и  върви  светът.
Но аз ви желая на всички да отивате и вървите в пътя, който аз ви препоръчвам, защото само тогава ще може да се ползвате от упражненията, които ще ви се дадат посредством четивото на даваните стихове от Книгата Господня за лъчите и краските.
В нашето общество са три закона, които ни свързват.
Първият закон е: Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, ум, воля,  душа. Вторият е: Да възлюбиш ближния си като себе си, а третият – Да бъдеш съвършен, както Отец наш е съвършен! Тия са трите закона, на които почива  всичко,  и  нас  тук  нищо  друго  не  ни  свързва, освен  тези  закони.  Във  всичките  ваши  работи  вие трябва да действате в тази посока, защото иначе няма да сполучите.
Всякой един страх и съмнение трябва да изчезне, а те ще изчезнат, когато разберем тази именно безгранична Любов.  Някога  аз  казвам  на  Бога,  че  аз  ще  понеса всичко. И Божествената  Любов го изисква да понасям всичко, защото тази  Любов има това свойство, щото да преобръща злото в  Добро. Следователно, когато кажем: „Господи, заради Теб съм готов“, да знаете, че тогава Господ  именно  твори.  Аз  съм  проверил  този  закон  и зная, че той действа в нас и около нас и ако ние не сме в съгласие, никакво обещание не може да се изпълни.
Божествената  Любов не търпи съмнение. Аз разбирам вашите нужди и ви извинявам всички, защото всякога се поставям във вашето положение, та затуй ви се и не сърдя. А пък ако искате да знаете, вашите съмнения ми принасят и полза, защото те са тор – аз се ползвам от тази тор. И когато някои приятели ми изневерят, и това изневеряване  пресметна  за  полза,  и  кажа:  „Господи, прости им.“ Ето на, тая е Силата, в която аз се държа.
Аз  зная  много  добре,  че  човек  е  стипчив  и  кисел плод,  а  туй,  което  е   Добро  в  човека,  то  е  Слънцето  и Божествената  Любов, която работи върху нашата  душа.
И докато действа  Бог, всичко върви на  Добро, докато, напротив,  всичко  отива  в  противоположен  смисъл, когато   Бог  не  действа.  Ако  се  съедините  по  Бога, товарът ви ще се облекчи и вие ще се радвате в делата си, също както се радва един човек, който има къща и други благословения. Например виждате един човек, че  се  отдалечава  от  света, но  пак  живее  за  себе  си. А ние  не  живеем  за  себе  си,  а  живеем  за  себе  си  плюс за  света.  Господ  казва,  че  люби  света  толкова,  щото даде  Сина  Своего  единороднаго.  А  като  знаем  тази именно  Любов, тогава ще се ползваме и като принесем тази  Любов на тези гладни хора, ще се ползват и те, и други. И ние имаме у себе си образ и подобие Божие и затова, като е така, пророците и всичките постници винаги са виждали Бога. Всичките мистици се стремят да се обединят и псалмопевецът казва, че когато види лицето Му – лицето Божие, това го прави да изпада във възхищение. Всичките мисли са мисли Божии. И ако разберем  тези  думи  добре,  тогава  Господ  ще  дойде  и ще направи жилище у нас, също както  Христос казва на Своите ученици.
Всичко  това  е  потребно,  защото  политическото благо на една държава зависи от духовното повдигане на  тази  държава.  Съдбата  на   България,  за  която толкова  искате  да  знаете,  зависи  от  тази  добродетел.
Нас сега ако ни питат, ще кажем, че и този народ си има  своите  рани.  И  ако  такова  е  нашето  понятие,  то преди да искаме нашето право, прилично е да изучим нашите задължения спрямо Бога, а тук именно е най- същественото. Сега – едно дружество търгува и някоя година  може  да  има  дивиденти,  а  някога  може  да има  и  загуби.  И  без  да  щем,  изпъква  въпросът  защо работите  на  един  народ  някога  вървят  по-добре,  а някога  по-лошо?  Защото  някога   кармата  му,  като назряла,  поставя  го  в  невъзможност  да  твори   Добро, даже и да желае и иска. Защото нали знаем, че човек не се е явил само един път на Земята. Па и вие не сте дошли за пръв път на Земята, само че някои от вас са по-напреднали, а някои са останали назад. Самият ваш стремеж, че вие искате да бъдете религиозни, показва, че Духът у вас усеща, че иде, че настъпва нещо важно.
Та вие сте между този народ, за да работите за неговото повдигане. И спрямо българския народ ние трябва да бъдем  изправни  в  сметките,  защото  същевременно  и той ни прави една услуга, за която ние сме длъжни да му бъдем благодарни. Ами че преди всичко този народ ни помага да можем да порастем духовно. Защото ако отидем в друг народ, ще ни познаят каква стока сме – няма да ни допуснат, понеже ще намерят, че в минало време сме били двуумни, двулични и ще ни настанят на подобаващото място.
Този път, по който вървим, ни изпитва – изпитват ни  в  него.  И  някои  от  вас  са  изгубили  в  подвига,  та трябват  им  още  десет  години,  за  да  постигнат  това, което бяха спечелили. Но при все това, ако се изпълнява Волята  Божия,  всичко  ще  ни  се  даде,  защото   Небето е  богато  и  разполага.  Ако  страдаме,  боледуваме,  то  е защото  сме  опърничави.  А  то  нужно  е,  напротив,  да имаме всичкото  смирение с дълбокото  съзнание пред Бога, а не пред хората, защото  Бог е мощен и може да прави всичко. Докато главата е на тялото, то е здраво, живо, а като се откъсне тя, тялото пада. Така е и с нас: когато сме с Бога, ние правилно се развиваме и духовете идват, за да ни услужват. Само че тия духове понякога идват  инкогнито  в  нас  и  като  не  ги  познаваме,  това не  ги  спира  да  извършат  работата  си  и  да  си  отидат.
Тези са те духовете, които разпореждат със съдбините на  живота,  повдигат  когото  повдигат,  а  унищожават когото унищожават.
Ние  сега  се  стремим  към  това  Общество  на духове  и  затова  бъдете  всички  чисти.  Защото  това  е то  тържествуващата    Църква,  която  воюва  и  за  която Христос  споменава  на  Петра,  че  може  да  поиска дванадесет легиона  Ангели. Затова, ако вие работите и  живеете,  ще  имате  тяхното  съдействие,  а  като  тъй, интересът на вашето повдигане изисква вие да дойдете чрез  Христа в съприкосновение с тия  Същества.
И искам да бъдете във вашите схващания свободни.
Нещата не са толкова трудни, колкото ние си ги правим трудни.  Трудно  и  лесно  е  нещо  относително.  В  това отношение ние трябва да бъдем като старовременните пророци, които не са ходили само с вяра, а са ходили с  виждане.  И  ако  ние  вървим  като  тях,  ще  казваме: „Аз познавам Господа, защото Го виждам.“ Значи ние можем да имаме едно по-реално съприкосновение. Да, вярното  е,  че   Христос  в  едно  такова  събрание,  като нашето,  може  да  се  появи  и  вие  да  Го  видите,  само че  това  сега  още  не  може  да  стане.  Вие  постоянно думате:  „Искаме  да  видим“,  но  ако  искате  да  видите, трябва да се нагласите също както се нагласява един инструмент,  та  като  дойде,  да  засвири  със  същите тонове и вибрации. С други думи, Неговите трептения трябва  да  изтърпят  вашите  и  обратно.  Например,  ей сега нљ  Христос е между вас и за мен това е факт. По- скоро бих се усъмнил в моето физическо съществуване, отколкото че Той ей сега присъства тук. При все това, ето  вие  не  можете  да  Го  видите,  та  да  бъдете  всички Негови  ученици.  Той  ще  бъде  с  вас  и  ще  ви  помага през годината. Това, което желаете, аз ще съдействам да  ви  се  даде.  Всички  следвайте  Божествения  път, изпълнявайте Волята Божия и всички ваши желания и стремежи ще се осъществят. Това е моето желание, защото зная аз, че ако една  душа не осъществи своите идеали и желания, тя не може да се радва.
След  като  изпяхме  „С  нами   Бог“,  каза  ни  се  от г-н  Дънов,  че  събранията  ще  продължат  утре  в  10  ч.
Сутринта  и  че  след  вечеря  днес  в  9  ч.  Ще  се  съберем  в салона всички членове, без повиканите тази година.
След вечерята в 9 ч. Събрахме се всички стари членове без тазгодишните и г-н Дънов каза:
Между  вас  има  тук  неща,  които  трябва  да  се изгладят. Ние сме дали много жертви, та Волята Божия не е в бъдеще да даваме още подобни жертви. Когато се дават потребни жертви, добре, но непотребни жертви не бива да се дават. Вие трябва да решите едно или друго.
В бъдеще, които искат да следват Господа, да решат и Го  следват,  и  да  бъдат  уверени,  че  ще  имат  всичките доказателства.  Ние  сме  в  едно  предградие.  Истината не се бои, но съществува известна дисхармония, която става причина, щото Черната ложа да упражнява лошо влияние.  Ако  сега  не  изправите  всичко,   Невидимият свят  ще  се  намеси  и  ще  изправи  сам  работата.  Вие трябва да напуснете човешките мъдрувания. Искате да имате  всички  благословения,  нали?  Тогава  слушайте ме и отнесете се с мен тъй, както аз се отнасям с вас.
Но  у  вас  има  такъв  монархизъм,  щото  мога  да  стана като едно товарно магаре. Ами че вие искате свобода – тогава дайте и мен свобода. Приятелството изисква и вие да бъдете спрямо мен, както и аз спрямо вас. И ако съществува между нас дисхармония, то каквото от две години  насам  се  хвърли  срещу  мен,  всички  щяхте  да отидете в  Астралния свят. С един замах аз бих всичко извършил, но с това ще спънете и мен, и вас си.
Най-после, ако има някое съмнение у вас, кажете ми. Моята работа е ясна. Понеже има нови приятели сега и в бъдеще ще има още да дойдат, не искам да ме спъвате. Затова  решете  в  себе  си  какво  ще правите – това ми е заповядано да ви го кажа. Вие имате работа с едно Братство, което не е човешка работа. Ще искам от  вас  обещание  и  ако  го  изпълните,  ще  влезете  във вътрешната   Верига,  а  тогава  няма  и  да  има  никаква сръдня.  Когато  влезете  в  съприкосновение  напълно  с Братството,  в  което  сте  включени,  тогава  ще  вървят работите  добре.  Но  ако  вие  не  ме  слушате,  уверени бъдете, че след три години ще си замина. А бих могъл да остана за още повече години само ако дадете условия. И нека ви кажа, че тази работа е сериозна, не се шегувам.
Между вас има раздори и поради това аз не съм могъл да помогна там, гдето трябваше да помогна, а това е, за което аз най-вече съжалявам. Ако аз знаех, че ще ми направите тази спънка, никога нямаше да се свързвам с вас, а щях да свърша работата си и да си отида. Но сега вече не мога, защото съм свързан с вашата  карма.
Вие сега гледате на работите мрачкаво, като през огледало,  но  отпосле  ще  виждате  ясно.  Както  и  да гледате  и  чувствате,  само  знайте,  че  ако  това  дело  се спъне, спъва се българският народ, спъвате и себе си, и тези няколко поколения. Всички вие трябва да знаете и  изпълнявате  правилото,  че  не  бива  да  говорите  за неща, които не знаете и които с очите си не сте видели и  проверили.  Защото  това,  което  нас  ще  повдигне, то  е  Истината  и  самата   Истина  –  никакви  догадки, предположения и слухове не бива да ни влияят. Прочее, понеже  тази  година  аз  искам  да  работя  само  заради вас, а заради себе си не искам да работя, то искам да изгладя  всичките  недоразумения,  които  съществуват между вас един други и между вас и мен. А вие имате голяма  нужда  за  помощ  и  само  аз  познавам  каква голяма нужда имате за помощ. У вас има колебания, които тоже трябва да престанат непременно.
Знаете ли значението на трите знамена, които тази година са поставени в двора на трапезарията и които всички гледате? Те значат или  война със Земята и мир с  Небето, или друг път няма. Аз ви дадох  Пентаграма миналата година и вследствие на него в някои домове какви  не  работи  станаха.  Някои  даже  употребиха против  мене  Пентаграма.  Но  като  се  премахнат недоразуменията,  всички  тия  работи  ще  се  разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочее и ще се спъва работата повече. Защото не бива да изпущаме предвид, че в духовния Живот и в пътя, който вървим, има  кражби.  Та  нужни  са  операции,  само  че  когато ние ги правим, е престъпление, а когато  Бог ги прави, то  е  порядъчното  и  ползотворното.  Да,  трябва  да  се пазите и ако искате да ме опитвате, спрямо мен ходете с разкрити карти. Защото аз най-после искам да зная с приятели или с неприятели имам работа, с мен или против мен сте?
А за мен пак ще ви кажа и повторя, че аз искам да ви дам пример как да любите Господа – това е всичката моя задача. И ако сполуча, добре; ако не сполуча, пак добре. Един човек може да бъде велик и без да го знае някой. Вие имате деца, домове, искате да ги възпитавате и аз искам да ви покажа как трябва да постигнете тия работи. Този народ се нуждае от хора и ако вие спъвате за повече работата, Господ ще си намери други хора, но не е хубаво нито за вас, нито за народа да спъваме един вървеж. Затова повдигнете се като хора разумни и благородни. Желанието ми е да изчезне дисхармонията във  вас,  която  причинява  редица  пакости.  Така  по причина  на  ланските  недоразумения  и  свади  почина зетят на г-н  Петър Тихчев, замина детето на г-н Никола Ватев и се ослепи детето на г-н Иван  Дойнов. Виждате, значи,  печалните  резултати  и  това  още  повече  нека усили  у  вас  желанието  да  се  изглади  неприятността между вас, защото това е, което спъва и мен. И ако вие следвате да ме спъвате, до 1914 г. Аз ще си разреша сам работите. Вие сте поканени да работите и ако вървите подир мен, добре. И понеже съм свързан с вас, искам да ме не спъвате. Защото освен делото и задачата, за която седя, какво друго може да ме спира? Някакво имение и стежание ли, културата на съвременния живот ли? Аз не искам да образувам котерия около себе си, която да се кара с този и онзи, с други хора. Никаква задна цел не искам да имате и нямате право да се нахвърляте с причина и без причина върху никой човек, който иска да работи. Вие може би, без да щете, ме излагате като един  пехливанин  и  при  състезанието  все  да  стоите отстрана, да гледате и ръкопляскате. Обаче помнете, че положителната  подкваса  дава  положителен  резултат, докато отрицателната – отрицателен резултат. Аз съм, който правя само веднъж опит с един човек; втория път правят опити другите. А за всички последствия мен ме държи  Небето отговорен.
Сега – аз ви считам за приятели, съобщавам ви това: спъвате ме. При все това, аз ще река на себе си: „Хак ти е, да не си отишъл. Но щом си се ангажирал, носи си последствията.“ Ако искате да работите за Господа, без  Любов и себеотрицание не може.  Христос ми казва: „Ида  да  помогна  на  този  народ,  да  загладя  всичките недоразумения  и  да  разбия  всичките  препятстващи духове.“  Аз  и   Христос  едно  сме.  И  с  нищо  друго  не можете  да  ме  подмамите,  освен  с  вашата   Любов.
Вашите  мисли  ме  измъчват,  те  са  едно  страдание  за мен.  Моето  положение  е  като  на  малко  дете,  което ходи по тръните. Аз ще направя наследници само тия, които се държат с мен. Заради  Бог искам да направите този велик подвиг – помирението, защото длъжен съм ви, казвам ви го, и искам да ви се отплатя.
Тук се споменаха имената на тия, които са скарани, и прочее. Подир известни обяснения настана помирение и г-н Дънов продължи:
Да,   Христос  ме  срещна  в  Арбанаси  и  ми  говори върху всички тия спънки.  Христос е сега в  България – присъства и в този час тук. Щом настъпи сега между вас помирение, аз ще ви кажа и политическото положение.
От  тази  година  напосле   Мохамед  вече  ще  се  учи  от Христа – Той ще му предава уроци. Въпросът с  Турция е вече свършен. От Невидимия свят правят усилия да освободят  България от една  война с  Турция, та затова се  впрегна  Италия,  защото  този  каиш  щеше  да  го тегли  България.  Македония трябва вече да се освободи.
Братството  в  Невидимия  свят  съдейства  в   България.
Зная  какво  ще  стане  в  Македония,  всичко  точно  ми е  известно,  но  не  ми  е  позволено  да  го  казвам.  Само това знайте, че каквото има да стане, ще бъде. Нека ние бъдем добре, защото всичките други течения зависят от нас.
За  вътрешната   Верига  обаче  не  говорете  нищо.
Работниците в  България са определени и аз искам да се  ползвате.  Тази  година  изключително  ще  работим за вътрешното укрепване на Веригата. В Арбанаси ще направим нещо от рода на колонии и приюти.
Каза се, че от утре ще започнат нашите бдения в тайната  стаичка,  и  то  от  7  ч.  Напосле,  цялата  нощ.
След като прочетохме „Отче наш“, разотидохме се към полунощ.